Родители на непринцески
Има доста възможни обяснение на това защо 5-годишната ми дъщеря отново ме пита дали може да си промени името на Сам. Сам може да е и име на момиче, обяснявам й, изпълнена с надежда. Не, пояснява тя, въздъхвайки с примирение пред полуидиота, даден й за майка. Тя иска Сам да е име на момче.
„Е какво му е лошото да си момиче?“, питам. Дъщеря ми отговаря, че момичетата, като принцесите и феите, са просто хубави неща. Не иска да е такава. Интересува я Супер Марио (нещо, за което е чула в детската градина и не разбира напълно) и Междузвездни войни.
Съвсем съзнателно не съм я обличала в розово и не съм настоявала да има разни розови неща изобщо, тъй като по случайност не харесвам този цвят. Когато дъщеря ми беше мъничка, наблюдавах 3-годишното дете на една приятлка, което уж изваждаше грим от плюшената си чантичка и си слагаше червило. „Не знам откъде я прихвана“, казваше майка й, „Че аз дори не нося грим“. Моменталически се прибрах и прочетох „Пепеляшка изяде дъщеря ми: На предната линия на новата принцеска култура“. Оттогава все чакам да се случи принцеската фаза, предполагайки, че тя ще застигне дъщеря ми, независимо от това какви превантивни мерки взема. Сега си мисля, че е трябвало да се подготвям за нещо съвсем различно.
Когато тя стана на 5, майка ми я заведе на „Пепеляшка“ на Броудуей. Прибра се вкъщи с кукла Пепеляшка и CD, което непрестанно пускаше, я тя танцуваше с куклата. „Ти Пепеляшка ли си?“, питах я, подготвяйки се за това, че може и да отговори положително. „Не“, каза тя отегчено, „Аз съм принцът, който танцува с Пепеляшка.“
Опитвам се да измисля всякакви доводи защо е хубаво да си момиче. Образът на онези дами в романтичните комедии, които излизат с компанията си от верни приятелки и ронят сълзи в чашите си шардоне, например. Но не познавам много жени, които живеят така. Затова, изтъквам, че, като си момиче, можеш някой ден да станеш майка, най-невероятното нещо на света. „Не искаш ли да си майка?:, питам я. Тя започва да плаче. „Не. Искам да бъда пилот.“
Нещо съм сгрешила. Как е възможно, въпреки факта, че винаги съм работила, откак нея я има, да не съм успяла да я науча, че спокойно можеш да бъдеш и момиче, и пилот?
От положителната страна, съвсем случайно пък съм постигнала това, което на много майки и отнема доста усилия: отглеждам непринцеска. Масово майките във фейсбук фийда ми споделят постове от „Силно момиче“ (“За умни, самоуверени и смели момичета”) и от „Умни момичета“ на Ейми Похлър („Промени света, като бъдеш себе си).
Това беше типът майка, който и аз планирах да бъда. Очаквах разговори защо в света има и по-важни неща от това да си красива или да носиш диадема. Но те така и не се случват. Купих си книгата „Роузи Ривера, инжинер“ в опит да покажа на дъщеря си, че съвсем не се налага да бъдеш момче, за да изобретиш нещо значимо или да имаш смислена работа. Прочетохме я на няколко пъти, но не й хареса, защото Роузи носи рокля…
Следва продължение
Източник: NY Times
893 преглеждания
