5 неща, които родителите не трябва да казват на семейства без деца
Първо, да отбележа: аз лично съм 100% виновен за казването на всичко долуизброено. Да, знам, че се предполага да ви дам полезни съвети, но май е по-скоро съвет към самия мен. Когато казвам „вие“ имам предвид „аз“… освен ако не се разпознаете в някоя от репликите в списъка, тогава си се отнася и за вас, с пълна сила.
Впуснах се в нещото, наречено „родителство“, презглава и радостно и благодарно се оставих да ме промени изцяло. Един непредвиден страничен ефект беше това, че започнах да виждам всичко през призмата на родителя. Понякога е добре. Например, ето, вече не оставям остри ножове из кухнята. Но понякога, както наскоро ми светна, може и да отблъсква приятелите ми, които още нямат деца. Така че, ето някои нещица, които е най-добре да не изричате:
1. Кучетата не са деца
Обикновено става така: „Агх. Знаеш ли какво наистина ме смущава? Когато еди-коя си сравнява кучето си с детето ми. Или когато се обръща към кучето си, все едно е дете. Кучетата не са деца! О, тя си няма представа просто!“
Но освен ако еди-коя си не се нуждае от професионална помощ, гарантирано осъзнава, че кучето й съвсем не е човешко същество. Знае и че да имаш куче не е като да имаш дете. Това, което си мисли, е „О, аз също си имам нещо в живота, което ака и ми носи радост!“
Така че еди-коя си всъщност се опитва да се сближи с вас и да бъде част от живота ви – същият живот, в който говорите само за детето си. Знам, че е трудно да общувате с другите, когато вие имате деца, а те – не. Близките преди приятелства се превръщат в спорадични срещи, в които вие се опитвате да се интересувате от живота на хора, с които дефакто вече имате много малко общо. Да, били сте заедно в университета, но животите ви сега са тотално различни. И когато еди-коя си неловко се опитва да се включи в историята ви за събиране на акото от килима, сравнявайки го със собствения си опит по изгребване на кучешки екскременти, оставете я на мира. Просто се опитва да бъде мила с вас. И й липсвате.
2. Мислиш, че си (сложете каквото искате тук). Пробвай да имаш деца!
Изморен, стресиран, с болки навсякъде, покрит с урина, няма значение. Всичко е валидно. Твърде често ние, родителите, омаловажаваме притесненията на хората без деца. „О, човече! Работил си 50 часа тая седмица? Хайде пробвай същото, ама и да имаш деца!“ или „О, човече! Болят те краката от тичане? Аз прекарах 10 часа в преследване на мъника и бла-бла-бла, някой да ме накара да млъкна“.
Не участвате в състезание. Ако по скала от 1 до Припадане в банята и свестяване едва, когато свърши топлата вода, вашият приятел е на 7, а 3 седмици след появата на бебето ви вие сте били на 9, това НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ПРИЯТЕЛЯТ ВИ Е ПО-МАЛКО ИЗМОРЕН ОТ ВАС.
И не че собственият ви опит не може да бъде ценен принос към разговора, но вместо да използвате подхода „моята болка е повече от твоята“ опитайте да симпатизирате. Включете опита си на нов родител, за да помогнете, вместо да се съревновавате. Кажете нещо като „Охо, обзалагам се, че си уморен. Когато се роди дъщеря ми, бях толкова зле, че открих колко много може да ми помогне да си наливам кафе директно в очите“.
3. Не бой се, като имаш деца, ще…
Трябва все пак да спрем да предполагаме, че всички ще имат деца. Някои хора просто не искат. Някои искат и се опитват наистина много. Да им казвате, че имането на деца е единственият начин да достигнат някакво по-високо равнище на разбиране в живоа е и глупаво, и грубо. Не знам какви са алтернативите на подобни изказвания. Може би най-добре отрежете всичко, което започва с „Когато имаш деца…“ от репертоара си. Така или иначе звучите като майка му/й.
4. Партито става ли за деца?
Освен ако вие и приятелите ви нямате някакво тайно съглашателство, че детето ви е винаги добре дошло у тях, подходете към поканите за парти без очакването, че се отнасят и за него. Не питайте. Ако беше за деца, щяха директно да поканят вас и отрочето ви и да споменат тази чудна стая за игра, която са скътали в мазето. Като питате приятелите си без деца дали е ОК да се явите на партито им с дете, ги поставяте в много неловката позиция или да трябва да преобразуват купона в такъв за деца, или да ви кажат че, не, не става за деца, и тогава, независимо колко небрежно се е предполагало да бъде събирането, те вече просто трябва да осигурят наркотици и жрици на любовта. Не им го причинявайте – нито да спретват детска стая, нито да се ангажират с незаконни действия
5. Животът ми беше безсмислен преди детето
Други начини за същото: Животът ми нямаше смисъл преди да имам дете. Или “Животът без деца е безсмислен.
Сега, вижте. Познато ми е чувството. Понякога си мисля, че всички тревоги, преди да имам деца, са били незначителни. Разбирам порива да облечете това усещане в думи. Но недейте. Животът ви сега може да е различен, но този преди децата си е важна част от историята ви, а приятелите ви без деца участват там. Не го омаловажавайте. Като реферирате към „преди“ като само празна фаза, не само обиждате приятелите си, но и силно намеквате, че техният истински живот все още не е започнал.
10,316 преглеждания
