Новата звезда на детската фотография

Камелия е прекрасна млада дама с огромно сърце. Слънчева, жизнерадостна и често щастлива просто от това, че е тук и сега, тя излъчва страхотна енергия и това се усеща от всеки, който я срещне. От вече почти две години светът й е стоплен още повече от мъничкия Калоян, нейният неуморен син, за когото тя се грижи всеотдайно. Изобщо нелекото занимание с новата професия „майчинство“ обаче не я възпира да търси нови хоризонти за изява на артистичния си талант. Камелия е финансист по образование, но суховатото битие на цифрите в стройни колонки определено не е нейният път. Усещайки все по-голяма нужда да посвети свободното си от Калоян време си на нещо, която ще я изпълва с удовлетворение и радост, тя се насочва към фотографията. И то фотография на бебенца и дечица – прекрасно, макар и, сигурни сме, често страшно уморително занимание. Така тя е още едно от онези разкошни момичета, открили истинското си професионално призвание след раждането на детенцето си. Обичаме такива истории!

Зададохме й няколко въпроса за новото поприще и явно е много щастлива. Само така, Ками!

Как реши да се занимаваш с детска фотография?
Фотографията винаги е имала огромно влияние в живота ми. Откакто се помня, обожавам да запечатвам момента и да създавам спомени! Най-силно винаги съм се увличала по портретната фотография и така до ден днешен. По време на студентските ми години снимах с един доста примитивен цифров фотоапарат, нововъведение към онзи момент, чиято дата беше тотално сбъркана и грешна. Вследствие на това, имам серия от албуми с година 2087, които будят смях все още, но какво пък….  

Детската фотография е свят, в който попаднах след раждането на сина ми. Имах доста трудна бременност, изпълнена с хиляди въпросителни, висене пред кабинети, престои в болници, лекарска некомпетентност и молитви за дъжд… След 3 години неуспехи, най-накрая животът ме дари с прекрасен син – Калоян, с който живота ми се преобърна напълно и засия с нов нюанс на щастие! Оттогава всеки миг с него, отлитащ със свирепа скорост, си заслужава да бъде запечатван в цялата му прелест – било то първия му обринат и далеч от перфектен външен вид (не, не се сдобих с опънато, розово бебе), било то първата му морковена битка (разбирай захранването със зеленчуково пюре), първата му разкривена крачка, първия му хитър поглед, подсказващ надвиснала беля, особеният блясък в бебешките очи, който се стопява с времето…  

Започнах да виждам и разбирам света през неговия поглед и съм изумена как всичко е по-буквално, по-чисто, променливо и краткотрайно…

Бебешките месеци и ранното детство преминават покрай нас с толкова бясна скорост, че чак ме хваща яд. Забързани в претоварените си графици пропускаме да се вгледаме в променящите се малки муцунки около нас, което е много жалко.
Бих насърчила и поощрила родителите да правят по-често портрети на децата си, без значение с какъв модел телефон или фотоапарат, нека има спомени!

Щастлива ли си в тази професия?
Щастлива не е  достатъчно определение за емоцията, която връхлита в процеса на една фотосесия. Зарядът, с който ме дарява работата с деца, е моята движеща сила! Имам нужда от това, както имам нужда да дишам.

Кои са най-големите предизвикателства?
Да си призная, всяка една фотосесия си е своеобразно предизвикателство, тъй като децата са много различни, макар и на една и съща възраст. Физиологическото развитие е единствената допирна точка, всичко останало – характер, чувствителност, привързаност, режим, предпочитания (о, да!) не би могло да бъде никога еднакво, дори и при двойка близнаци.
Предизвикателство е да се предразположат родителите, така че да се насладят на емоцията от фотосесията и да си спомнят с топли и мили чувства за деня, в който са заснели даден период от развитието на своята рожба. За съжаление доста често се тревожат да не би детето нещо да разруши, да не би да досажда със своя опърничав характер, да не би снимките да са несполучливи, понеже то се цупи, смуче си пръста, дъвче си одеялото или просто се крие и се срамува.
А всички тези моменти са именно емблематични и характерни за него самия, за неговата индивидуалност, това е то и аз бих го заснела именно в това му уникално състояние, което само след година-две ще буди умиление у мама и тате.

Друго предизвикателство за мен също е и фотографирането на бременни жени. В интерес на истината, считам, че бих могла да го определя като най-голямото предизвикателство. Защо ли? Може би „дежурният ми абонамент“ за болнични заведения по време на бременността ми ме снабди с изчерпателен справочник по отношение на множество фактори, които е необходимо да се вземат под внимание. Бременната жена в повечето случай се чувства подпухнала, емоционално нестабилна, в чужда кожа, но същевременно бленува да запази спомена за сладкото коремче.

Работата на фотографа е да я предразположи, да й вдъхне самочувствие, да извади сияен поглед, да я постави в най-благоприятната за нея поза и  същото това време да отговаря за това да не се застрашава спокойното и здравословно протичане на бременността. Това е изключително деликатен период и аз лично отдавам голямо внимание и се старая всичко да е наред.
 
Разкажи ни някой забавен случай?
Хм…, съвсем пресен пример е заснемането на детски рожден ден, на който с риск за живота си влязох в един голям мрежест замък, с идеята да направя неотразими портрети. Макар и повалена от побеснели орди гоблини, оживях и успях да пропълзя навън невредима, сграбчила здраво безценния филмов материал

Друг интересен случай беше заснемането на фотосесия на един разкош на едва седем дни, който, без значение как го поставям и нагласям, винаги си слагаше показалеца на брадичката, сякаш мъдреше някакъв глобален проблем…Голям образ!

Защо ще успееш?
Успехът е нещо доста преходно, днес го имаш – утре не.
Това, което най-много ми се иска, е всяко едно семейство, което идва със своята история, със своето уникално дете, да отнесе със себе си чувството за забавно и емоционално споделено време. Да бъдат щастливи и развълнувани от крайния резултат, да имат свои портрети в домовете си…  И, разбира се, радва ме да виждам промяната, когато идват за пореден път – семейството е все по-сплотено, формулата за хармония е почти открита, а любовта струи в огромни дози. Ако в самото начало плахо подкрепят главичката на новороденото си мъниче, то след само година правим човешки пирамиди, лети се с главата надолу и се чупи рекорд за най-оригинален физиономия!

Как те промени майчинството?
Труден въпрос…..Промени ме в толкова много посоки, че дори не мога да определя правилния нюанс на усещането. Приземи ме, доказа ми, че съм силна, срещна ме с безброй съдби, накара ме да се вглеждам в малките неща, направи ме безумно щастлива! Остави ме да мечтая за повече…

Какво очакваше?
Подобно на мнозинството бъдещи млади майки и аз си представях, че това е един спокоен и разтоварващ период от живота ми, когато ще се разхождам из близкия парк, бутайки детска количка с едната и четейки книга в другата ръка, ще поседна на сянка и ще изпия един студен чай, бъбрейки по телефона с любима приятелка, докато малкия спи сладко-сладко.  Е, да ама не…Колики, обриви, подсичане, кърмене, цедене, безсънни нощи, килограми за сваляне – всичко това ме свари неподготвена, но военният режим, който бе за мен втора природа по време на бременността, влезе в действие и овладях положението. Всичко това е в кръга на шегата, разбира се. Раждането на сина ми Калоян е преломен момент в живота ми, който постави така да се каже ново летоброене – по-шарено, по-весело, по-жизнерадостно.

А какво те изненада?
Изненада ме това, че полагането на основите на възпитанието се оказа далеч по-трудна и тежка задача от задоволяването на чисто физиологичните нужди на едно бебе. Някак увлечен в борбата за сън, пораженско чистене след поредния морковен опит, масажиране на пробиващи зъби и зазидване на шкафове, човек си казва „Веднъж да стане голям човек и ще си отдъхна…“ Да, но дотогава колко работа ни чака само, ехеее.

Какво пожелаваш на детето си?
На моя прекрасен къдрав Калоян желая да расте здрав и буен (второто няма да му се опре особено)! Да следва мечтите си, да бъде честен и състрадателен, да подкрепя приятелите и да уважава родителите си! Да бъде добър човек… Простички, но много значими и истински неща!

Вижте още снимки на Камелия на страницата й, или й пишете направо на  kilieva.photography@gmail.com за фотосесия с безценното ви мъниче. Времето наистина просто се изпарява, не отлагайте твърде дълго…