Дзен и изкуството да поддържаш майчинството – втора част

dzen2

Първата част на статията е тук.

Разговор с приятелка
Хората често потъват в собствената си ежедневна мрачност, опаковат се в проблемите си и забравят много простичката истина – не си сам. Приятелката, която не си чувал от две седмици, също има бебе, на нея също не й е лесно, тя също се опитва неистово да успява със всичко, тя нае също не й се получава винаги… Един разговор по телефона, като няма възможност за виждане, помага ама толкова много. Постепенно се научих, че да споделяш трудностите си не е задължително мрънкане, не е ужасяващ признак на слабост, не е повод другите да те гледат с пренебрежение. Нищо срамно няма в това човек да поиска помощ, един от големите уроци на майчинството Хората се радват да дават съвети, да споделят собствените си трудности, да предлагат помощта си и даже да я дават в реално време и измерения.

Среща с нетипичен приятел
Тоест, да се видиш с някого, с когото по принцип не ви се случва толкова често. И, по възможност, да не е майка с бебе или малко дете Една среща с такъв приятел задължително с еотразява изключително чудесно – темите не гравитират около трудностите на безсънните нощи, консултациите при педито (ох, много е забанво това съкращение, много), първото, вотрото третото и всички нататък зъбчета, захранване, кърмене, адаптирано мляко, обриви, типични и а, оформящи се характери и респективните им възпитателни подходждания. Не, когато сте в компанията на някого извън новия си близък социален кръг, има огромен шанс да научите нещо ново за случващото се извън бебесферата, да си припомните за собствените си интереси и колко далеч извън гореизброените теми те всъщност се простират, с което пък ще си възвърнете и леко позабравеното си чувство за себестойност в повече аспекти на света ни.

Бягство на балкона
Ако излизането, макар и за съвсем малко, макар и сама, изобщо не е вариант, тогава – избягайте в рамките на вкъщи. Аз лично се скривам на балкона. Когато любимият на сърцето ми се прибере или, в най-трагичните случаи, и без това, обявявам, че „Мен ме няма“ и затварям вратата зад гърба си. За десетина минути успявам горе-долу да си поема въздух, понякога на много резки порции го приемам, ама и така става, да се събера, да си прочистя малко съзнанието и да се усмихна. Ако нямате балкон, всяка друга част на дома върши работа, стига да не сте в едно помещение с дребуса или друга личност. Отваряте прозореца и гледате живота навън – с наблюдение на минаващите хора, малките им красиви градски истории и изобщо всичко, което се определя като „поглед навън“ съм си измисляла много чудесни моменти, към които се връщам мисловно, когато ми изкипява и така успявам да балансирам.

Ден за смеене
Така наричам моментите, в които гъделичкам бебоция, а тя се смее – смее се високо, силно, неспирно. Тогава, всъщност, съм най-силна в слабостта си; тогава осъзнавам колко прекрасно е това дребничко създание и колко много обич имам за нея. С други думи, когато съвсем ви изкипи от бебето, помогнете си със самото него; минутки игра са способни да прогонят мъглата, спуснала се над живота ви. Защото той е един много, ама много щастлив живот, щом имате до себе си мъниче, което можете да разсмеете ей така, за секундичка само.