Дзен и изкуството да поддържаш майчинството
По времето на моето „когато-бях-бременна“ майка ми толкова пъти ми казваше, че няма да повярвам просто как е възможно човек дни наред да не се среше, да няма и секунда възможност да обърне време на себе си… Аз не й вярвах, мислех си, сега, нещо преувеличава, тя не е успявала да се организира достатъчно добре, не е била ефективна в разпределнието на задълженията, не е имала правилния подход… Да, бе. Бебето се появи и, макар повечето минути от живота си да изпитвам светла радост от благословията на нейното съществуване, има и толкова, толкова тъмни мигове. Мигове, в които разбирам не само, че от два дена не съм се ресала – защо ми е, като нямам излизане, то до ъгъла за някаква храна да събера от магазина не се брои за излизане, нали – ами и че нямам сили да ми пука от този факт даже. Мигове, в които ми идва да скоча отнякде, защото и този ден се е изнизал незабелязано, а всичко ето ей сега ще започне наново, след няколко часа само… и изпитвам ужас да си легна, защото знам, че след броени минути от другата стая ще се разнесе онзи пронизващ плач и пак трябва да стана, пак трябва да бъда спокойна, мила, овладяна, направо нечовек да бъда, за да отгледам човек. Колкото и мило и прекрасно бебенце да ми се падна, колкото и много помощ да имам от семейството и собствено, и на милия на сърцето ми, колкото и самият той да е абсолютно отдаден на новата програма в малкото ни семейство… стресът си е стрес, напрежението си е напрежение и имат ужасяващата способност неусетно като газова мъгла да се трупат ли, трупат, докато в един тъповат ден не осъзнаеш, че, сори, запасите са изчерпани и всеки момент можеш да направиш нещо, което ама никога не си очаквал от себе си.
Това, че се опитвам да работя от вкъщи, да си пиша дипломната работа и да гледам бебе си е мое решение, да. Но това ми е начинът, не мога да си представя да не поддържам и всички линии на живота си, които ме определят, докато все още се опитвам да сплета със себе си и новата, най-важна – майчинството.
И тъй като съм си организирана, реших – и съм много права – че ако аз самата не си структурирам някакви менталноспасителни дейности, няма кой да ми ги сервира наготово. Така че, твърдо се придържам към няколкото неща, които ми помагат да не загубя по-добрата част от себе си във ведрия вихър на живот, подчинен на изцяло нови правила.
Споделих ви вече решението си да се потапям в размазващата красота на релакс видеото, което благословено намерих по пътя си към баланса, ето и малкото, но изпитани ритуалчета, с чиято мила помощ си живея поне няколко идеи по-спокойно:
Йога
Удивително е, абсолютно удивително как тези елементарни практики могат да те накарат да се усещащ като съвсем преродено същество, ама, така, добре преродено. Веднъж седмично ходя на 50-минутна терапия в студиото до нас и, вярвайте ми, след това предизвикателствата на вечерната бебе-програма са ми много по-поносими.
Масаж
Сега, това е занимание ресурсно, изисква и време за отделяне, и пари. Но ако си намерите добър масажист, правете всичко по силите си поне веднъж месечно – ох, да можех веднъж седмично, но, млъкни, сърце, да се размазвате под опитните длани. Толкова е хубаво поне за няколкото часа след масажа да не изпитваш онази типична, пареща болка в гърба и кръста от постоянното навеждане над количката/кошарката/леглото.
Разходка
Когато съвсем ми изкипи, събирам бохчата и, хайде, навън. Независимо какво е времето, стига да не вали и трещи съвсем заплашително, де, излизам. В идеалния вариант има кой да гледа бебето и съм сама, ама и с количката пред мен си е чудесно. Дори половин час празно блеене, без дестинация, без уговорена среща, ме разсейва от ненужни мисли в регистъра на „как се стигна дотука, кое правя погрешно“.
Следва продължение
852 преглеждания
