Здравейте, аз съм дете с аутизъм…
Здравейте,
Аз съм дете с аутизъм. Не, моля Ви… Не съм луд. Не съм и невъзпитан. Не Ви обръщам внимание, защото си имам свой свят, а в него се случват неща, които не разбирате. Чувам понякога, че говорят за мен по странен начин – „Това е С…., на 3 години. Роден е от първа, нормално протекла бременност, със секцио…” . Не знам какво значи всичко това, но явно е нещо важно. А и да Ви кажа честно, не слушам много-много.
В главата ми звучи постоянно една любима песен, която мама усилва, като я пуснат по радиото, та си припявам нея. Днес пак ме върнаха от детската градина и тя плаче. Тази седмица за втори път. Усещам, че другите деца не ме харесват много. Намират ме за странен и не си играят с мен… но пък и на мен не ми се играе с тях. Тук има толкова много шарени неща и толкова много звуци, че нямам време за нищо друго, та даже и за времето нямам време. Всичко бърза някак твърде много, та ми се приисква да го подгоня и да го хвана с ръце, за да го спра. Бягам, въртя се, но то все се изплъзва. Опитвали ли сте се да уловите вятъра…? Обърквам се и ми е трудно, но как да го кажа… кой ли ще ме разбере? Дори и мама често не ме разбира, когато искам нещо. Накрая се ядосваме и двамата, аз я хапя, тя ми се кара, а после плаче.
Днес се случи нещо различно. Мама ме заведе на едно ново място. Обясни ми, че е нова градина, но не разбрах добре… Виждам нови лица… Напрегнах се първо, но мама е тук, значи е безопасно. Все пак ще потичам малко. Това го умея най-добре.
Тези хора обаче ми подават едни много интересни топчета. Любимите ми. Ще си поиграя с тях. А.. тук има картинка на топчетата. Трябва да я подам на момичето, за да ми ги даде да си поиграя отново. Това е толкова забавно. Сега когато искам топчетата си, просто трябва да подам картинката и ми ги дават.
Днес е червен ден. О, да… вече познавам цветовете. И не само това. В моята нова градина ми дадоха цяло албумче с картинки. Сега ми е толкова по-лесно да кажа на мама какво искам, а тя на мен – какво трябва да направя.
Вече не чувам нейната песен. Имам си мои. Най-обичам тази за влакчето, която рисуваме с ръце с другите деца. Да, тук не бягат от мен, а и на мен ми е забавно, когато пеем заедно. Постоянно научавам нови неща. Така и времето някак се променя. Сякаш почти успявам да го уловя, но пък и все по-рядко го гоня.
Сега всеки път, когато науча нещо ново, мама пак плаче, но е някак по-различно. После се усмихва, прегръща ме и ми казва, че ме обича. Още ми е трудно, но някога… някой ден, може би ще успея и аз да й отговоря – „И аз те обичам, мамо.“
Кремена Стоянова
Психолог
Прочетете и предишната статия на Кремена за децата аутисти.
15,598 преглеждания
