Децата ни искат да се държат добре

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Вероятно всеки ден имате поне два или три подобни конфликта с детето си, свързани с миенето на зъбите или сядането в столчето за кола, и то още преди обяд. Но точно обратно на това как изглеждат нещата, повечето деца всъщност искат да се държат добре и по начин, който кара тях, и вас да се гордеете. Най-добрият начин да го постигнете е като му помогнете да се чувства и да знае, че всъщност вие сте от един и същи отбор, а не сте воюващи страни. Тези шест стратегии могат да помогнат това да се случи.


Да изградим здрави връзки

Ако искаме детето ни да стане по-сговорчиво, трябва да променим изцяло фокуса си, от това да поправяме него, към това да подобрим връзката си. Когато се караме за неговото поведение, това само демотивира и двама ни – ние се чувстваме като лоша майка, а то се чувства така, сякаш не може да направи нищо както трябва.
Освен това, цялата тази енергия, която губим, за да го коригираме, може да се канализира в нещо много по-позитивно и ефективно. Едно от нещата, които е важно да правим е да му даваме позитивна обратна връзка поне няколко пъти на ден. Правете комплименти на нещата, които прави – „Избрал си чудесни цветове за тази картина” или „Наистина ми е много приятно да видя колко внимателно си играеш с малката си сестра”. И не забравяйте да прекарвате време с детето си всеки ден, като правите нещо, което то обича.


Да бъдем помощници

След като сме хранили, преобували, обличали и правели абсолютно всичко за нашето бебе, понякога е трудно да отстъпим крачна назад, когато детето порасте и да го оставим да прави тези неща само (особено, когато бързаме за някъде). Но когато погледне от негова гледна точка – казвайки му точно какво да облече или отварянето на кутията му със сок, само му показват, че не сме уверени в неговите способности. Затова при всяка възможност трябва да го оставяме да изпълнява само колкото се може повече задачи, макар и съвсем дребнички (от наша гледна точка).

Добре е да оставяме детето само да се оправя и да решава конфликти, които възникват между него и приятелите му или с братчето и сестра му. Може да го окуражим с няколко прости изречения, които конкретизират проблема и предлагат решение. Например: „Аз разбирам, че си ядосан и знам, че може да използваш по-внимателни думи, вместо да крещиш на приятелчето си”.


Основното е да запазим спокойствие

Всеки от нас е минал през това. Казвате на детето си, че е време да изключи телевизора и то започва да крещи „НЕ!”. Тогава кръвното ви се качва и скандалът започва. Но както сме установили, упражняването на власт не води до сътрудничество. Единственото, което постигаме е да се изнервим взаимно още повече, като детето вече започва да действа на инат.

Ключът е да се контролираме и да запазим хладнокръвие. Така, вместо да показваме безсилието си, чрез крясъци или наказания, ще предадем и на него нашето спокойствие и увереност. Как може да се случи това. Приемете чувствата му, вместо да ги осъждате: „Виждам, че си много ядосан в момента”. След това му посочете, какво е неприемливото поведение и предложете по-добра алтернатива: „Да риташ камиончето си не е правилно. Може да ми кажеш за какво си ядосан, без да повреждаш нещата около себе си”. Ако имате по-голямо дете, което обича да спори, намерете нещо, с което и двамата да се съгласите: „Прав си, много по-забавно е да играеш на компютъра, отколкото да си пишеш домашното.”

Помнете, нужни са двама, за да се води борба за власт. Ако единия (което трябва да сме ние, родителите), пуснем края на въжето, още в началото, те няма да има с кого да се дърпат. Тогава ще може да се концентрират не върху това как да се борят с вас, а ще се замислят върху поведението си и как могат да го променят.


Да опитаме с емпатия

Като заети майки, нашите очаквания понякога са доста егоцентрични: имаме нужда от съдействието на всички, за да излезем за работа навреме; най-накрая сме приспали бебето и очакваме от по-голямото си дете да играе тихо и кротко. Но е важно да видим нещата и от гледната точка на детето си. Например, то се чувства напрегнато сутрин, когато всички бързаме, което го кара да започне да се мотае. Или според него всичко се върти около нуждите на по-малката му сестра, когато то иска да се забавлява като просто удря по клавишите на пианото.

Когато ние забелязваме и приемаме чувствата на децата си, това ще им помогне да приемат поставените им граници и правила. И може да отнеме само няколко секунди, наистина. Вместо да пляскаме с ръце и да крещим: „Трябва да тръгваме веднага, защото сестра ти ще закъснее за училище”, може да кажем: „Знам, че е много трудно да ставаш рано, за да заведем кака ти на училище. Ако искаш, като се върнем може да си полегнеш пак.”

И колкото и неприятно да е, трябва да се научим да приемаме определена степен на недоволство, стига да не е явна проява на неуважение. Когато детето казва: „не искам да си лягам”, оставете го да изрази чувствата си. Това е начин да ви разсее и ако му отговорите, ще предизвикате спор, което е последното, което искате. Вместо това може да кажете нещо, което изразява разбиране: „знам, че искаш още да си играеш, но мисля, че вече е време за сън”.

Това показва също, че вие сте чули какво ви е казало детето и проявявате съчувствие: „Тъжно ти е, че другарчето ти си отиде, но беше толкова приятно,ч е дойде да си поиграете”.


Да обвиним „къщата”

Емоционално заредените обвинения като „Не искам никога повече да наричаш брат си с тези думи!” по-скоро ще предизвикат съпротива от страна на детето. По-добре опитайте с коментар като: „Използването на прякори е неприемливо. Вкъщи се отнасяме с уважение към всеки.” Много по-лесно е да се ядосаш на родител, който е контролиращ и заповядващ, отколкото да водиш битка с нещо, което няма човешко лице, като правилата в къщата, например.

В същия дух може да зададем и някои прости правила за лягане или почистване, което ще помогне на децата да се съобразяват по-лесно с тях. Вместо „в стаята ТИ е такава бъркотия”, опитайте с „има твърде много играчки по пода”.


Да използваме първо лице, единствено число

Децата много бързо се научават да игнорират безкрайните „не-та” или нареждания на родителите си. Затова вместо да раздаваме команди, които не водят до желания резултат, трябва да намерим начин да перефразираме исканията си. Използвайте „на мен”, когато желаете нещо: „Много неприятно ми става, когато хвърляш храна по пода, защото след това ще трябва отново да чистя”. Когато казваме това, обаче е много важно да не звучи, все едно се оплакваме.

Когато отправяме предупреждение, трябва да кажем и какво ще последва: „ако хвърлиш още веднъж храна, ще трябва да ти взема чинията”. И наистина да го направим, ако се наложи.

Ако се фокусираме върху нашите собствени действия, ще имаме повече контрол върху ситуацията. И така детето скоро ще разбере връзката между неговите действия и последствията, до които те водят.

Разбира се, няма стратегия, която ще накара децата да се държат добре през цялото време. Но ако вие и вашето дете сте хванати в един омагьосан кръг на непослушание-заповеди-непослушание, то трябва вие сте този, който трябва да промени поведението си, за да изкарате най-доброто от вашето дете.


FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,088 преглеждания

Comments are closed.