Споразуменията, които сключваме в детството
Един ден, телевизионната водеща Елън ДеДженерис попада на тънка книга от неизвестен автор на име дон Мигел Руис. Той претендира, че книгата, базирана на познанието на неговите предци в Мексико може да променя живота – и това се случва, включително с неговия собствен живот. ДеДженерис е толкова очарована от “Четирите споразумения – Практическо ръководство за лична свобода“, че веднага я препоръчва на Опра Уинфри. Опра прочита книгата същата нощ, купува още 500 екземпляра за своите приятели и колеги и препоръчва на над 10 милиона души да имат предвид книгата, когато избират празничен подарък. Книгата става бестселър на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на повече от седем години.
Така започва историята на една от най-известните поредици от книги за личностно развитие в света. Днес дон Мигел Руис е световно известен автор, който непрекъснато води семинари в САЩ и много други страни. Той е наследник на толтеките – общност на учени жени и мъже в древно Мексико, които притежават високоразвито познание, преди да са принудени да го крият от европейските завоеватели.
Руис дистилира учението на толтеките в Четирите споразумения – принципи за личностно развитие, които се прилагат също така и от редица организации за целите на бизнеса. Основната теза на Споразуменията е, че голяма част от драмата и страданието в живота са самосъздадени – но ние можем да живеем по друг начин.
Голяма част от нашите убеждения се формират в детството, чрез сключване на споразумения, с които децата се съгласяват с възрастните.
Както казва Мигел Руис „Децата вярват на всичко, казано от възрастните. Ние се съгласяваме с тях и вярата ни е толкова силна, че системата от вярвания контролира целия сън на живота ни… Аз наричам този процес опитомяване на хората… Опитомяването е толкова могъщо, че в един момент от живота вече не ни е нужен опитомител. Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресьор. Сега можем да се опитомяваме съгласно заложения в нас мироглед и посредством същата система от наказания и награди. Наказваме се, когато престъпваме правилата на системата си от вярвания; награждаваме се, когато сме „добро момче“ или „добро момиче“.
Още в детството ние изграждаме свой собствен Кодекс и съобразяваме преценките си с него, независимо че вътрешната ни природа може да протестира. Една част от нас приема ролята на Вътрешен съдник, която преценява всички наши мисли, действия и чувства. Когато извършим нещо престъпващо Кодекса, Съдникът ни обявява за виновни, наказва ни и ни кара да изпитваме срам.
Така се появява друга част от нас – Жертвата. Всичко, което противоречи на Кодекса води до несигурност, страх и емоционални рани, които произвеждат емоционална отрова. Правим грешка, Съдникът отсъжда и Жертвата понася вината и наказанието. Съдникът обаче греши, защото голяма част от залегналите в Кодекса убеждения са погрешни. В процеса на опитомяване ние формираме своя представа за съвършенство, за да ни приемат всички, които ни обичат.
Опитваме се да бъдем достатъчно добри за другите, но не отговаряме на представата за съвършенство и това поражда конфликт. Вече не сме достатъчно добри не само за другите, но и за себе си. Не можем да си простим, че не сме съвършени или по-скоро че не сме онова, което вярваме, че трябва да бъдем. Това ни принуждава да играем роли и да носим маски, за да се опитаме да прикрием вътрешния фалш и разочарованието. Другите също не отговарят на очакванията ни за ни за съвършенство, защото ги преценяваме според същите критерии.
Ако не харесваме живота си, а осъзнаем, че той се управлява от нашите споразумения, значи трябва да променим споразуменията.
Като деца не сме имали възможността да избираме споразуменията си, но като възрастни можем да изберем кои от тях да променим и как да възпитаваме своите деца. Като откажем да вярваме във всичко, в което сме били научени – кои сме, как работи светът, как трябва да реагираме и като сключим четири нови споразумения със себе си, можем да бъдем много по-успешни и щастливи, независимо от външните условия.
Четирите споразумения са:
1. Бъдете безгрешни в думите си. Kазвайте само каквото мислите. Избягвайте да използвате думите за да говорите срещу себе си или срещу другите.
2. Не приемайте нищо лично. Другите не правят нищо заради вас. Това, което казват другите, е проекция на тяхната собствена реалност, на техния собствен „сън“.
3. Не правете допускания. Не правете допускания за това какво мислят, какво знаят или какво ще направят другите. Комуникирайте с другите възможно най-ясно, за да избегнете недоразуменията.
4. Винаги правете най-доброто, на което сте способни. Да правите най-доброто означава да действате. Така ще избегнете самообвинението и съжалението за пропуските.
През месец ноември, дон Мигел и дон Хосе Руис ще посетят за първи път България, като част от своето европейско турне, със семинарите „Четирите споразумения: Практическо ръководство за лична свобода“ и „Петото споразумение: Практическо ръководство за самоусъвършенстване“.
За повече информация: www.ruiz-bg.com
1,217 преглеждания
