Бакла
Баклата произхожда от Мала Азия и Средиземноморието, откъдето е проникнала в Европа и Азия. Някои считат, че тя е първото културно бобово растение, което човекът е употребявал за храна, тъй като е отглеждана още от народите на древните цивилизации.
В Америка е пренесена от европейците. Най-широко тя е застъпена в Азия и Африка. Повече от половината производство и площи в света се падат на Китай.
Наименованието е взето от турския език. Отглеждана е още 2000 г.пр.Хр. от гърци и евреи.
Баклата е едногодишно растение от семейство Бобови. Използвана е в зелено и зряло състояние още от древните египтяни, римляни и елини. Днес се отглежда в доста ограничен размер, предимно като много ранна зеленчукова култура.
Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4-5 °C. Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22-35 %) и въглехидрати. В България е пренесена вероятно от древна Гърция.
Семената на баклата са по-богати на белтъчини от семената на фасула, граха и лещата.
Знаете ли, че
В Еленско, на Тодоровден пукат бакла за здравето на конете, а на Андреевден се вари за берекет.
3,058 преглеждания
